бил е въздържал

Речник на българския език

1. бил е въздържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въздържал е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил е въздържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въздържал е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).