въздържало е

Речник на българския език

1. въздържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въздържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въздържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. въздържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. въздържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. въздържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въздържало е е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).