бил въздържал

Речник на българския език

1. бил въздържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил въздържал е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бил въздържал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил въздържал е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).