било въздържало

Речник на българския език

1. било въздържало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било въздържало е производна форма на въздържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. било въздържало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било въздържало е производна форма на въздържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).