възвия

Речник на българския език

възвѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • вазвиъ
  • вазвия
  • възвиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-вия въз-ви-ем
2 лице въз-ви-еш въз-ви-е-те
3 лице въз-вие въз-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-вих въз-вих-ме
2 лице въз-ви въз-вих-те
3 лице въз-ви въз-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-ви-ех въз-ви-ех-ме
2 лице въз-ви-е-ше въз-ви-ех-те
3 лице въз-ви-е-ше въз-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице възвил е възвила е възвило е възвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възвил бях възвила бях възвило бяхме възвили
2 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяхте възвили
3 лице беше възвил беше възвила беше възвило бяха възвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възвия ще възвием
2 лице ще възвиеш ще възвиете
3 лице ще възвие ще възвият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възвил ще съм възвила ще съм възвило ще сме възвили
2 лице ще си възвил ще си възвила ще си възвило ще сте възвили
3 лице ще е възвил ще е възвила ще е възвило ще са възвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възвия щяхме да възвием
2 лице щеше да възвиеш щяхте да възвиете
3 лице щеше да възвие щяха да възвият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възвил щях да съм възвила щях да съм възвило щяхме да сме възвили
2 лице щеше да си възвил щеше да си възвила щеше да си възвило щяхте да сте възвили
3 лице щеше да е възвил щеше да е възвила щеше да е възвило щяха да са възвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвиел съм възвиела съм възвиело съм възвиели сме
2 лице възвиел си възвиела си възвиело си възвиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възвил съм възвила съм възвило съм възвили сме
2 лице възвил си възвила си възвило си възвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възвил била съм възвила било съм възвило били сме възвили
2 лице бил си възвил била си възвила било си възвило били сте възвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възвия щяла съм да възвия щяло съм да възвия щели сме да възвием
2 лице щял си да възвиеш щяла си да възвиеш щяло си да възвиеш щели сте да възвиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възвил щяла съм да съм възвила щяло съм да съм възвило щели сме да сме възвили
2 лице щял си да си възвил щяла си да си възвила щяло си да си възвило щели сте да сте възвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възвил бих възвила бих възвило бихме възвили
2 лице би възвил би възвила би възвило бихте възвили
3 лице би възвил би възвила би възвило биха възвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-вий въз-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-вит
непълен член въз-ви-тия
пълен член въз-ви-ти-ят
женски род въз-ви-та
членувано въз-ви-та-та
среден род въз-ви-то
членувано въз-ви-то-то
множествено число въз-ви-ти
членувано въз-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-вил
непълен член въз-ви-лия
пълен член въз-ви-ли-ят
женски род въз-ви-ла
членувано въз-ви-ла-та
среден род въз-ви-ло
членувано въз-ви-ло-то
множествено число въз-ви-ли
членувано въз-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-ви-ел
женски род въз-ви-е-ла
среден род въз-ви-е-ло
множествено число въз-ви-е-ли