възвиело

Речник на българския език

1. възвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвиело е производна форма на възвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възвиело е производна форма на възвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).