възвила е

Речник на българския език

1. възвила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвила е е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възвила е е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).