било е възвило

Речник на българския език

1. било е възвило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е възвило е производна форма на възвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).