възвило си

Речник на българския език

1. възвило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвило си е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възвило си е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).