възвиели

Речник на българския език

1. възвиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възвиели е производна форма на възвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възвиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възвиели е производна форма на възвия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).