беше възвило

Речник на българския език

1. беше възвило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше възвило е производна форма на възвия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше възвило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше възвило е производна форма на възвия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).