възвила съм

Речник на българския език

1. възвила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възвила съм е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възвила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възвила съм е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).