бил възвил

Речник на българския език

1. бил възвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възвил е производна форма на възвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).