била съм възвила

Речник на българския език

1. била съм възвила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм възвила е производна форма на възвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).