било съм възвило

Речник на българския език

1. било съм възвило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм възвило е производна форма на възвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).