възвило
1.
възвило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възвило
е производна форма
на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възвило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възвило
е производна форма
на възвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).