възвил е

Речник на българския език

1. възвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвил е е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възвил е е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).