щяло съм да съм възвило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм възвило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм възвило е производна форма на възвия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).