възвило е

Речник на българския език

1. възвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвило е е производна форма на възвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възвило е е производна форма на възвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).