възбунвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-вам	въз-бун-ва-ме
2 лице	въз-бун-ваш	въз-бун-ва-те
3 лице	въз-бун-ва	въз-бун-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-вах	въз-бун-вах-ме
2 лице	въз-бун-ва	въз-бун-вах-те
3 лице	въз-бун-ва	въз-бун-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бун-вах	въз-бун-вах-ме
2 лице	въз-бун-ва-ше	въз-бун-вах-те
3 лице	въз-бун-ва-ше	въз-бун-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунвал съм	възбунвала съм	възбунвало съм	възбунвали сме
2 лице	възбунвал си	възбунвала си	възбунвало си	възбунвали сте
3 лице	възбунвал е	възбунвала е	възбунвало е	възбунвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възбунвал	бях възбунвала	бях възбунвало	бяхме възбунвали
2 лице	беше възбунвал	беше възбунвала	беше възбунвало	бяхте възбунвали
3 лице	беше възбунвал	беше възбунвала	беше възбунвало	бяха възбунвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възбунвам	ще възбунваме
2 лице	ще възбунваш	ще възбунвате
3 лице	ще възбунва	ще възбунват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възбунвал	ще съм възбунвала	ще съм възбунвало	ще сме възбунвали
2 лице	ще си възбунвал	ще си възбунвала	ще си възбунвало	ще сте възбунвали
3 лице	ще е възбунвал	ще е възбунвала	ще е възбунвало	ще са възбунвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възбунвам	щяхме да възбунваме
2 лице	щеше да възбунваш	щяхте да възбунвате
3 лице	щеше да възбунва	щяха да възбунват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възбунвал	щях да съм възбунвала	щях да съм възбунвало	щяхме да сме възбунвали
2 лице	щеше да си възбунвал	щеше да си възбунвала	щеше да си възбунвало	щяхте да сте възбунвали
3 лице	щеше да е възбунвал	щеше да е възбунвала	щеше да е възбунвало	щяха да са възбунвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунвал съм	възбунвала съм	възбунвало съм	възбунвали сме
2 лице	възбунвал си	възбунвала си	възбунвало си	възбунвали сте
3 лице	въз-бун-вал възбунвал е	въз-бун-ва-ла възбунвала е	въз-бун-ва-ло възбунвало е	въз-бун-ва-ли възбунвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунвал съм	възбунвала съм	възбунвало съм	възбунвали сме
2 лице	възбунвал си	възбунвала си	възбунвало си	възбунвали сте
3 лице	въз-бун-вал възбунвал е	въз-бун-ва-ла възбунвала е	въз-бун-ва-ло възбунвало е	въз-бун-ва-ли възбунвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възбунвал	била съм възбунвала	било съм възбунвало	били сме възбунвали
2 лице	бил си възбунвал	била си възбунвала	било си възбунвало	били сте възбунвали
3 лице	бил възбунвал бил е възбунвал	била възбунвала била е възбунвала	било възбунвало било е възбунвало	били възбунвали били са възбунвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възбунвам	щяла съм да възбунвам	щяло съм да възбунвам	щели сме да възбунваме
2 лице	щял си да възбунваш	щяла си да възбунваш	щяло си да възбунваш	щели сте да възбунвате
3 лице	щял да възбунва щял е да възбунва	щяла да възбунва щяла е да възбунва	щяло да възбунва щяло е да възбунва	щели да възбунват щели са да възбунват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възбунвал	щяла съм да съм възбунвала	щяло съм да съм възбунвало	щели сме да сме възбунвали
2 лице	щял си да си възбунвал	щяла си да си възбунвала	щяло си да си възбунвало	щели сте да сте възбунвали
3 лице	щял да е възбунвал щял е да е възбунвал	щяла да е възбунвала щяла е да е възбунвала	щяло да е възбунвало щяло е да е възбунвало	щели да са възбунвали щели са да са възбунвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възбунвал	бих възбунвала	бих възбунвало	бихме възбунвали
2 лице	би възбунвал	би възбунвала	би възбунвало	бихте възбунвали
3 лице	би възбунвал	би възбунвала	би възбунвало	биха възбунвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-бун-вай	въз-бун-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-ван
		непълен член	въз-бун-ва-ния
		пълен член	въз-бун-ва-ни-ят
	женски род		въз-бун-ва-на
		членувано	въз-бун-ва-на-та
	среден род		въз-бун-ва-но
		членувано	въз-бун-ва-но-то
множествено число			въз-бун-ва-ни
		членувано	въз-бун-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-вал
		непълен член	въз-бун-ва-лия
		пълен член	въз-бун-ва-ли-ят
	женски род		въз-бун-ва-ла
		членувано	въз-бун-ва-ла-та
	среден род		въз-бун-ва-ло
		членувано	въз-бун-ва-ло-то
множествено число			въз-бун-ва-ли
		членувано	въз-бун-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-бун-вал
	женски род	въз-бун-ва-ла
	среден род	въз-бун-ва-ло
множествено число		въз-бун-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бун-ващ
		непълен член	въз-бун-ва-щия
		пълен член	въз-бун-ва-щи-ят
	женски род		въз-бун-ва-ща
		членувано	въз-бун-ва-ща-та
	среден род		въз-бун-ва-що
		членувано	въз-бун-ва-що-то
множествено число			въз-бун-ва-щи
		членувано	въз-бун-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-бун-вай-ки