възбунвахте

Речник на българския език

1. възбунвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възбунвахте е производна форма на възбунвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възбунвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възбунвахте е производна форма на възбунвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).