възбунвала е

Речник на българския език

1. възбунвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала е е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала е е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбунвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала е е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).