възбунва

Речник на българския език

1. възбунва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възбунва е производна форма на възбунвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възбунва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възбунва е производна форма на възбунвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възбунва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възбунва е производна форма на възбунвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).