възбунвало съм

Речник на българския език

1. възбунвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало съм е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбунвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).