възбунвало си

Речник на българския език

1. възбунвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало си е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбунвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).