възбунвала си

Речник на българския език

1. възбунвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала си е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбунвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).