бил възбунвал

Речник на българския език

1. бил възбунвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил възбунвал е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).