възбунвало

Речник на българския език

1. възбунвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възбунвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възбунвало е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възбунвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

възбунвало е производна форма на възбунвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възбунвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възбунвало е производна форма на възбунвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).