възбунвал си

Речник на българския език

1. възбунвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунвал си е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунвал си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възбунвал си е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).