възбунвал съм

Речник на българския език

1. възбунвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбунвал съм е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбунвал съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възбунвал съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).