възбунвала съм

Речник на българския език

1. възбунвала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала съм е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възбунвала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възбунвала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възбунвала съм е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).