възбунвал

Речник на българския език

1. възбунвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунвал е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунвал е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунвал — мин. деят. св. прич. м. р.

възбунвал е производна форма на възбунвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възбунвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възбунвал е производна форма на възбунвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).