възбунваха

Речник на българския език

1. възбунваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възбунваха е производна форма на възбунвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

възбунваха е производна форма на възбунвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).