възбунвал е

Речник на българския език

1. възбунвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунвал е е производна форма на възбунвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възбунвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунвал е е производна форма на възбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възбунвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възбунвал е е производна форма на възбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).