съдя

Речник на българския език

съ̀дя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

съ̀диш, мин. св. съ̀дих и съдѝх, мин. прич. съ̀дил и съдѝл, несв.
1. Кого. Разглеждам дело според законите. Ще го съдят за изнасилване.
2. Кого. Водя съдебен процес срещу някого. Ще го съдя за обида.
3. За какво/за кого. Създавам си мнение по някакъв въпрос. Съдя за способностите му по това, което видях.
4. Кого, какво. Преценявам, обвинявам. Победителите не ги съдят. Ще ме съдят следващите поколения.
съдя се. — Водя съдебно дело с някого. Ще се съдят за наследството.

Грешни изписвания (1)

  • съдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-дя съ-дим
2 лице съ-диш съ-ди-те
3 лице съ-ди съ-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-дих съ-дих-ме
2 лице съ-ди съ-дих-те
3 лице съ-ди съ-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-дех съ-дех-ме
2 лице съ-де-ше съ-дех-те
3 лице съ-де-ше съ-де-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съдил съм съдила съм съдило съм съдили сме
2 лице съдил си съдила си съдило си съдили сте
3 лице съдил е съдила е съдило е съдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съдил бях съдила бях съдило бяхме съдили
2 лице беше съдил беше съдила беше съдило бяхте съдили
3 лице беше съдил беше съдила беше съдило бяха съдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съдя ще съдим
2 лице ще съдиш ще съдите
3 лице ще съди ще съдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съдил ще съм съдила ще съм съдило ще сме съдили
2 лице ще си съдил ще си съдила ще си съдило ще сте съдили
3 лице ще е съдил ще е съдила ще е съдило ще са съдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съдя щяхме да съдим
2 лице щеше да съдиш щяхте да съдите
3 лице щеше да съди щяха да съдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съдил щях да съм съдила щях да съм съдило щяхме да сме съдили
2 лице щеше да си съдил щеше да си съдила щеше да си съдило щяхте да сте съдили
3 лице щеше да е съдил щеше да е съдила щеше да е съдило щяха да са съдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съдел съм съдела съм съдело съм съдели сме
2 лице съдел си съдела си съдело си съдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съдил съм съдила съм съдило съм съдили сме
2 лице съдил си съдила си съдило си съдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съдил била съм съдила било съм съдило били сме съдили
2 лице бил си съдил била си съдила било си съдило били сте съдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съдя щяла съм да съдя щяло съм да съдя щели сме да съдим
2 лице щял си да съдиш щяла си да съдиш щяло си да съдиш щели сте да съдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съдил щяла съм да съм съдила щяло съм да съм съдило щели сме да сме съдили
2 лице щял си да си съдил щяла си да си съдила щяло си да си съдило щели сте да сте съдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съдил бих съдила бих съдило бихме съдили
2 лице би съдил би съдила би съдило бихте съдили
3 лице би съдил би съдила би съдило биха съдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-ди съ-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-ден
непълен член съ-де-ния
пълен член съ-де-ни-ят
женски род съ-де-на
членувано съ-де-на-та
среден род съ-де-но
членувано съ-де-но-то
множествено число съ-де-ни
членувано съ-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-дил
непълен член съ-ди-лия
пълен член съ-ди-ли-ят
женски род съ-ди-ла
членувано съ-ди-ла-та
среден род съ-ди-ло
членувано съ-ди-ло-то
множествено число съ-ди-ли
членувано съ-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-дел
женски род съ-де-ла
среден род съ-де-ло
множествено число съ-де-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-дещ
непълен член съ-де-щия
пълен член съ-де-щи-ят
женски род съ-де-ща
членувано съ-де-ща-та
среден род съ-де-що
членувано съ-де-що-то
множествено число съ-де-щи
членувано съ-де-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-дей-ки