съдили

Речник на българския език

1. съдили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съдили е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съдили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съдили е производна форма на съдя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).