съдил съм

Речник на българския език

1. съдил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съдил съм е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. съдил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

съдил съм е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).