съдила

Речник на българския език

1. съдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съдила е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съдила е производна форма на съдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).