съдил си

Речник на българския език

1. съдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдил си е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съдил си е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).