съдило си

Речник на българския език

1. съдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съдило си е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съдило си е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).