съдило е

Речник на българския език

1. съдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдило е е производна форма на съдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съдило е е производна форма на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).