ценя

Речник на българския език

ценя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

ценѝш, мин. св. ценѝх, мин. прич. ценѝл, несв. Осъзнавам и признавам ценността на нещо, неговата значимост и стойност. Високо ценя качествата му.

Грешни изписвания (4)

  • ценйа
  • ценйъ
  • цинйа
  • цинйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице це-ня це-ним
2 лице це-ниш це-ни-те
3 лице це-ни це-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице це-них це-них-ме
2 лице це-ни це-них-те
3 лице це-ни це-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице це-нях це-нях-ме
2 лице це-не-ше це-нях-те
3 лице це-не-ше це-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ценил съм ценила съм ценило съм ценили сме
2 лице ценил си ценила си ценило си ценили сте
3 лице ценил е ценила е ценило е ценили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ценил бях ценила бях ценило бяхме ценили
2 лице беше ценил беше ценила беше ценило бяхте ценили
3 лице беше ценил беше ценила беше ценило бяха ценили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ценя ще ценим
2 лице ще цениш ще цените
3 лице ще цени ще ценят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ценил ще съм ценила ще съм ценило ще сме ценили
2 лице ще си ценил ще си ценила ще си ценило ще сте ценили
3 лице ще е ценил ще е ценила ще е ценило ще са ценили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ценя щяхме да ценим
2 лице щеше да цениш щяхте да цените
3 лице щеше да цени щяха да ценят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ценил щях да съм ценила щях да съм ценило щяхме да сме ценили
2 лице щеше да си ценил щеше да си ценила щеше да си ценило щяхте да сте ценили
3 лице щеше да е ценил щеше да е ценила щеше да е ценило щяха да са ценили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ценял съм ценяла съм ценяло съм ценели сме
2 лице ценял си ценяла си ценяло си ценели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ценил съм ценила съм ценило съм ценили сме
2 лице ценил си ценила си ценило си ценили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ценил била съм ценила било съм ценило били сме ценили
2 лице бил си ценил била си ценила било си ценило били сте ценили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ценя щяла съм да ценя щяло съм да ценя щели сме да ценим
2 лице щял си да цениш щяла си да цениш щяло си да цениш щели сте да цените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ценил щяла съм да съм ценила щяло съм да съм ценило щели сме да сме ценили
2 лице щял си да си ценил щяла си да си ценила щяло си да си ценило щели сте да сте ценили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ценил бих ценила бих ценило бихме ценили
2 лице би ценил би ценила би ценило бихте ценили
3 лице би ценил би ценила би ценило биха ценили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
це-ни це-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род це-нен
непълен член це-не-ния
пълен член це-не-ни-ят
женски род це-не-на
членувано це-не-на-та
среден род це-не-но
членувано це-не-но-то
множествено число це-не-ни
членувано це-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род це-нил
непълен член це-ни-лия
пълен член це-ни-ли-ят
женски род це-ни-ла
членувано це-ни-ла-та
среден род це-ни-ло
членувано це-ни-ло-то
множествено число це-ни-ли
членувано це-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род це-нял
женски род це-ня-ла
среден род це-ня-ло
множествено число це-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род це-нящ
непълен член це-ня-щия
пълен член це-ня-щи-ят
женски род це-ня-ща
членувано це-ня-ща-та
среден род це-ня-що
членувано це-ня-що-то
множествено число це-ня-щи
членувано це-ня-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

це-ней-ки