съдил
1.
съдил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
съдил
е производна форма
на съдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
съдил —
мин. деят. св. прич. м. р.
съдил
е производна форма
на съдя (мин. деят. св. прич. м. р.).