самопобърквам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-по-бър-к-вам	са-мо-по-бър-к-ва-ме
2 лице	са-мо-по-бър-к-ваш	са-мо-по-бър-к-ва-те
3 лице	са-мо-по-бър-к-ва	са-мо-по-бър-к-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-по-бър-к-вах	са-мо-по-бър-к-вах-ме
2 лице	са-мо-по-бър-к-ва	са-мо-по-бър-к-вах-те
3 лице	са-мо-по-бър-к-ва	са-мо-по-бър-к-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-по-бър-к-вах	са-мо-по-бър-к-вах-ме
2 лице	са-мо-по-бър-к-ва-ше	са-мо-по-бър-к-вах-те
3 лице	са-мо-по-бър-к-ва-ше	са-мо-по-бър-к-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самопобърквал съм	самопобърквала съм	самопобърквало съм	самопобърквали сме
2 лице	самопобърквал си	самопобърквала си	самопобърквало си	самопобърквали сте
3 лице	самопобърквал е	самопобърквала е	самопобърквало е	самопобърквали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях самопобърквал	бях самопобърквала	бях самопобърквало	бяхме самопобърквали
2 лице	беше самопобърквал	беше самопобърквала	беше самопобърквало	бяхте самопобърквали
3 лице	беше самопобърквал	беше самопобърквала	беше самопобърквало	бяха самопобърквали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще самопобърквам	ще самопобъркваме
2 лице	ще самопобъркваш	ще самопобърквате
3 лице	ще самопобърква	ще самопобъркват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм самопобърквал	ще съм самопобърквала	ще съм самопобърквало	ще сме самопобърквали
2 лице	ще си самопобърквал	ще си самопобърквала	ще си самопобърквало	ще сте самопобърквали
3 лице	ще е самопобърквал	ще е самопобърквала	ще е самопобърквало	ще са самопобърквали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да самопобърквам	щяхме да самопобъркваме
2 лице	щеше да самопобъркваш	щяхте да самопобърквате
3 лице	щеше да самопобърква	щяха да самопобъркват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм самопобърквал	щях да съм самопобърквала	щях да съм самопобърквало	щяхме да сме самопобърквали
2 лице	щеше да си самопобърквал	щеше да си самопобърквала	щеше да си самопобърквало	щяхте да сте самопобърквали
3 лице	щеше да е самопобърквал	щеше да е самопобърквала	щеше да е самопобърквало	щяха да са самопобърквали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самопобърквал съм	самопобърквала съм	самопобърквало съм	самопобърквали сме
2 лице	самопобърквал си	самопобърквала си	самопобърквало си	самопобърквали сте
3 лице	са-мо-по-бър-к-вал самопобърквал е	са-мо-по-бър-к-ва-ла самопобърквала е	са-мо-по-бър-к-ва-ло самопобърквало е	са-мо-по-бър-к-ва-ли самопобърквали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самопобърквал съм	самопобърквала съм	самопобърквало съм	самопобърквали сме
2 лице	самопобърквал си	самопобърквала си	самопобърквало си	самопобърквали сте
3 лице	са-мо-по-бър-к-вал самопобърквал е	са-мо-по-бър-к-ва-ла самопобърквала е	са-мо-по-бър-к-ва-ло самопобърквало е	са-мо-по-бър-к-ва-ли самопобърквали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм самопобърквал	била съм самопобърквала	било съм самопобърквало	били сме самопобърквали
2 лице	бил си самопобърквал	била си самопобърквала	било си самопобърквало	били сте самопобърквали
3 лице	бил самопобърквал бил е самопобърквал	била самопобърквала била е самопобърквала	било самопобърквало било е самопобърквало	били самопобърквали били са самопобърквали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да самопобърквам	щяла съм да самопобърквам	щяло съм да самопобърквам	щели сме да самопобъркваме
2 лице	щял си да самопобъркваш	щяла си да самопобъркваш	щяло си да самопобъркваш	щели сте да самопобърквате
3 лице	щял да самопобърква щял е да самопобърква	щяла да самопобърква щяла е да самопобърква	щяло да самопобърква щяло е да самопобърква	щели да самопобъркват щели са да самопобъркват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм самопобърквал	щяла съм да съм самопобърквала	щяло съм да съм самопобърквало	щели сме да сме самопобърквали
2 лице	щял си да си самопобърквал	щяла си да си самопобърквала	щяло си да си самопобърквало	щели сте да сте самопобърквали
3 лице	щял да е самопобърквал щял е да е самопобърквал	щяла да е самопобърквала щяла е да е самопобърквала	щяло да е самопобърквало щяло е да е самопобърквало	щели да са самопобърквали щели са да са самопобърквали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих самопобърквал	бих самопобърквала	бих самопобърквало	бихме самопобърквали
2 лице	би самопобърквал	би самопобърквала	би самопобърквало	бихте самопобърквали
3 лице	би самопобърквал	би самопобърквала	би самопобърквало	биха самопобърквали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
са-мо-по-бър-к-вай	са-мо-по-бър-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-по-бър-к-ван
		непълен член	са-мо-по-бър-к-ва-ния
		пълен член	са-мо-по-бър-к-ва-ни-ят
	женски род		са-мо-по-бър-к-ва-на
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-на-та
	среден род		са-мо-по-бър-к-ва-но
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-но-то
множествено число			са-мо-по-бър-к-ва-ни
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-по-бър-к-вал
		непълен член	са-мо-по-бър-к-ва-лия
		пълен член	са-мо-по-бър-к-ва-ли-ят
	женски род		са-мо-по-бър-к-ва-ла
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-ла-та
	среден род		са-мо-по-бър-к-ва-ло
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-ло-то
множествено число			са-мо-по-бър-к-ва-ли
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	са-мо-по-бър-к-вал
	женски род	са-мо-по-бър-к-ва-ла
	среден род	са-мо-по-бър-к-ва-ло
множествено число		са-мо-по-бър-к-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-по-бър-к-ващ
		непълен член	са-мо-по-бър-к-ва-щия
		пълен член	са-мо-по-бър-к-ва-щи-ят
	женски род		са-мо-по-бър-к-ва-ща
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-ща-та
	среден род		са-мо-по-бър-к-ва-що
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-що-то
множествено число			са-мо-по-бър-к-ва-щи
		членувано	са-мо-по-бър-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-по-бър-к-вай-ки