бил съм самопобърквал

Речник на българския език

1. бил съм самопобърквал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самопобърквал е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).