самопобъркваха

Речник на българския език

1. самопобъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самопобъркваха е производна форма на самопобърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самопобъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самопобъркваха е производна форма на самопобърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).