щял съм да самопобърквам

Речник на българския език

1. щял съм да самопобърквам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самопобърквам е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).