самопобърквах

Речник на българския език

1. самопобърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самопобърквах е производна форма на самопобърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самопобърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самопобърквах е производна форма на самопобърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).