самопобърквала

Речник на българския език

1. самопобърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопобърквала е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопобърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопобърквала е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопобърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопобърквала е производна форма на самопобърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самопобърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопобърквала е производна форма на самопобърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).