самопобърква

Речник на българския език

1. самопобърква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопобърква е производна форма на самопобърквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопобърква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопобърква е производна форма на самопобърквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопобърква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопобърква е производна форма на самопобърквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).